България и аз - Роско
Аз съм...?
Роско Фентън от Великобриятания
Гордея се с……?
Гордея се, че съм отворена личност и имам достатъчно желание да опитам силите си като доброволец в България!
Кой конкретен момент или спомен се откроява за теб чрез опита ти с "Ти можеш ли"?
Моментът, който изниква в съзнанието ми беше, когато за първи път ми беше поверен клас в гимназията, с който да преподавам… сам! След първоначален момент на притеснение преди началото на занятието всичко мина толкова гладко, колкото може да се надяваме. Наистина ми хареса да преподавам на учениците и се надявам, че те са извлекли толкова много от това, колкото и аз!
Как те промени България/твоят опит с "Ти можеш ли"?
Разви моята увереност и способност да мисля динамично - онзи тип хора, който се развива, докато работя специално с млади хора! Опитът ме предизвика по начините, по които само животът в чужбина може да направи, когато все още се учиш и развиваш като индивид. Това дава известно чувство на учудване, любопитство, признателност и благодарност, всички заедно. Също така, познаването от първа ръка на културата и обществото от другата страна на Европа (или просто общност, различна от собствената) и това, което животът е и означава за хората, е все по-жизнено важно в бъдещето.
Какво мислиш, че другите хора трябва да знаят за "Ти можеш ли"?
"Ти можеш ли" ви улеснява да бъдете по-добри, отколкото сте в момента. "Ти можеш ли" ви доставя инструментите, контактите и знанията в сърцето на София и поставя всичко на място, за да процъфтявате и растете.
Кои са двата вдъхновяващи извода от вашия опит с "Ти можеш ли", които можеш да предадеш на другите?
1. Няма да се хваля, но класът в детската градина, с който работех, беше съкрушен, когато научиха, че ще напусна по Коледа. Викове и плач. Малко повишаване на егото...
2. Гледайки постановката на гимназията „A Christmas Carol“, която помогнах да режисирам. Възможността се предложи няколко седмици след началото на новия срок и реших да я пробвам. Беше страхотно да работя и преподавам както в професионална, така и в академична среда и беше страхотно метафорично и буквално затваряне на завесата към времето ми в България през 2019 г.
АЗ МОГА...
Мога да бъда хвърлен във всяка класна стая и да плувам, а не да потъна… или поне да газя по водата!
Роско Фентън от Великобриятания
Гордея се с……?
Гордея се, че съм отворена личност и имам достатъчно желание да опитам силите си като доброволец в България!
Кой конкретен момент или спомен се откроява за теб чрез опита ти с "Ти можеш ли"?
Моментът, който изниква в съзнанието ми беше, когато за първи път ми беше поверен клас в гимназията, с който да преподавам… сам! След първоначален момент на притеснение преди началото на занятието всичко мина толкова гладко, колкото може да се надяваме. Наистина ми хареса да преподавам на учениците и се надявам, че те са извлекли толкова много от това, колкото и аз!
Как те промени България/твоят опит с "Ти можеш ли"?
Разви моята увереност и способност да мисля динамично - онзи тип хора, който се развива, докато работя специално с млади хора! Опитът ме предизвика по начините, по които само животът в чужбина може да направи, когато все още се учиш и развиваш като индивид. Това дава известно чувство на учудване, любопитство, признателност и благодарност, всички заедно. Също така, познаването от първа ръка на културата и обществото от другата страна на Европа (или просто общност, различна от собствената) и това, което животът е и означава за хората, е все по-жизнено важно в бъдещето.
Какво мислиш, че другите хора трябва да знаят за "Ти можеш ли"?
"Ти можеш ли" ви улеснява да бъдете по-добри, отколкото сте в момента. "Ти можеш ли" ви доставя инструментите, контактите и знанията в сърцето на София и поставя всичко на място, за да процъфтявате и растете.
Кои са двата вдъхновяващи извода от вашия опит с "Ти можеш ли", които можеш да предадеш на другите?
1. Няма да се хваля, но класът в детската градина, с който работех, беше съкрушен, когато научиха, че ще напусна по Коледа. Викове и плач. Малко повишаване на егото...
2. Гледайки постановката на гимназията „A Christmas Carol“, която помогнах да режисирам. Възможността се предложи няколко седмици след началото на новия срок и реших да я пробвам. Беше страхотно да работя и преподавам както в професионална, така и в академична среда и беше страхотно метафорично и буквално затваряне на завесата към времето ми в България през 2019 г.
АЗ МОГА...
Мога да бъда хвърлен във всяка класна стая и да плувам, а не да потъна… или поне да газя по водата!