​
Аз съм Денис на 27 години от Кюстендил, България. Работя като ИТ специалист и много обичам да пътувам и да спортувам, всякакви видове спорт.

Въпреки трудното положение, в коeто се намираме, успях да преборя себе си  и да последвам една от мечтите си, а именно отида на доброволчески проект в друга държава.

Проектът, в който взех участие, беше обвързан с работа с деца с увреждания. Спомням си, че в началото беше много трудно. Между мен и децата имаше езикова бариера и учителят, който отговаряше за тях, временно отсъстваше. Така че, в началото, децата не ни харесаха. Няма да забравя, обаче, усещането около Коледа, когато това се промени и децата започнаха да търсят все повече и повече контакт с мен.

През последните шест месеца се сблъсках с много предизвикателства, които ме изведоха от зоната ми на комфорт. Успях да прекарам повече време със себе си, което от своя страна ми помогна да осъзная много неща, някои от тях добри, други не толкова. Успях и да превъзмогна някои от страховете си и да се пречупя. Не на последно място успях да намеря нови приятели, някои от които се надявам да останат за цял живот.

Доброволческата служба е нещо, което всеки трябва да направи поне веднъж в живота си. На пръв поглед, да отидеш в друга държава като доброволец, изглежда трудно решение, но колкото по-трудно влезеш в такъв проект, толкова повече печелиш в замяна. Всеки ден е различен и изпълнен с емоции, всякакви емоции. Може би най-добрата част от подобни проекта е, че имате възможността да направите промяната, която така или иначе носите в себе си, и да я видите.

По време на проекта успях да подобря уменията си за общуване, особено общуването с деца. Заедно с тях се научих да изразявам себе си и да мисля по-простичко, но смело.

Мога да си проправя път, там където няма такъв.